щастие / happiness

взаимоотношенията между хората са нещо много интересно, и много сложно. но може би сме ние тези, които ги правим толкова сложни? защото няма никой, който не иска да бъде щастлив. само че щастието не означава да нараняваш другите, а в почти всички случаи ние сме толкова егоисти, че забравяме да помислим, дали хората, които ни правят щастливи, търсят у нас своето щастие, или са готови да ни дадат щастие. и наистина, всеки един от нас е егоист. и всеки един от нас иска да бъде щастлив. но не се замисля за цената на щастието. ето затова не може да се определи нещо по-сложно от щастието. толкова просто, когато го имаш, и толкова сложно, когато го нямаш и когато го искаш.
и ако можехме да бъдем поне за малко не толкова егоистични, колкото всъщност сме, щяхме да успеем да разберем до колко някой друг е щастлив с и заради нас самите, е не с и заради себе си. ако можехме, щяхме да се докоснем до това, което щастието значи за другите. и щяхме да имаме по-добра идея, какво точно е щастието. то не е еднолично, ако го търсим с някой друг. но почти никой не може да разбере от какво точно има нужда, и затова търси щастие, просто, щастие.

i'm not going to translate everything i wrote, but, in order to get more readers, and to make it easier for them to get an idea of what exactly i described, i'll just say this: relationships between people are everything else than easy when trying to combine two different ideas of what "being happy" means.

dame un beso

right now, it's almost 2 in the morning, but i can't sleep, even though i'm so tired.
and i'm watching something, or to be more precise, i'm watching THE something, THE movie, THE l'auberge espagnole.
i spoke to Laura, the best person from navas i have met so far ;-), and one of my best friends although there are like 1000 km between us now, and as watching this film AGAIN, maybe for the 1309834570th time, i realized i'm meeting them, part of my erasmus friends, in just some 3 weeks from now. woooooooooooooooooooooooooow!!! i really can't wait for it!!
and the opening song theme, dame un beso, quiero estar contigo, dame un beso,..., i'm feeling as, although, i myself was never on erasmus, i think these songs will be forever playing in my head.



or maybe it's because i think too much about dame un beso the last few days?? ;-)



or maybe it's just the movie?



nono, no me jodas, tio

panchina in autunno

panchina in autunno, originally uploaded by cappuccetto nero.

no words necessary

дали някога ще можеш да бъдеш там, където слънцето винаги ще грее и няма да има нужда да търсиш светлина, непрекъснато и непрекъсната? дали ще можеш да повярваш, че няма да има нужда да търсиш нещо толкова естествено и важно, и същевреммено толкова далечно и трудно? дали ще дадеш на себе си спокойствие или ще изтръгнеш дори и последната, житейна светлинка? дали ще можеш да намериш нещо ново, или ще отминаваш нещата, незабелязвайки че всъщност те самите те отминават? дали ще можеш да си дадеш нов импулс, или ще прекратиш да търсиш и ще продължиш да плаваш бавно, тихо и незабелязано, незабелязано дори от теб? ако някой казва, че ти сам отговарящ на тези въпроси, изсмей му се, и му кажи че точно това е, което не можеш сам; можеш да мислиш, да се самозалъгваш, но да отговориш, не, не можеш. светлината е за всички, но някои я търсят твърде дълго, а други им я пречупват, мислейки че им дават красиви и много цветове наведнъж. но дъгата не винаги я има. а веднъж пречупена, светлината трудно се възстановява. но наистина, дали?

боли ме

малко или много ние всички искаме да върнем времето назад. а аз го искам толкова силно през последните няколко дни, че направо не мога да мисля за нещо друго. защо, защо, защо??? какво трябва да поправяш? остави го просто да бъде както е и както е било, не можеш да се върнеш назад, никой не може. да, но аз не мога да го осмисля това, или не искам, или просто се самозалъгвам като мисля така. и продължавам да си мисля, и продължавам да губя; да губя време, нерви, сили. и не мога и не мога да спра. не мога. просто не мога. и сега пак се самозалъгвам като си мисля че нещо ще падне като товар от плещите ми, че няма вече да го има, че ще мога да спя спокойно и да се събуждам спокойно, че ще гледам само напред, а не назад и постоянно назад.
много трудно, много. и много депресиращо. и много неприятно.
но явно аз не мога.
дано да успея.

moll vs. dur

if music could transform you into one of its tones, which one would you be?

my answer: all of them. because music is so complex even if just a tone is what you hear; and even if just a single tone is what makes you sad or happy, it's complex though. 

if listening to it makes you cry or laugh, would music be something you converse with?

my answer: yes. because that's what we should do, show what we feel.

it's never a tone and never a feeling; it's music and life.

now, i'm feeling dur and moll, maybe more moll than dur, maybe not. either way, i want to sing and feel, every single tone, every single thing that moves my heart.

and i want to hear more. i want. 

ако има нещо, което трябва да знае човек, то то е че всеки трябва да гледа напред, защото там са очите, и не случайно.

it will last forever

a month ago i started this blog with an entry on how the month july, as bizarre as it may sound, changed my life, last year, and that i was thinking of how july this year would change me too.
and it really did. not the month itself, but what it stands for: the end of some fantastic months, which i spent with fantastic people, whom i admire and with whom i share so much now. but the month of july stands now also for the beginning of the time after, the time of "the afterwards" as one of my memory-mates said. so much memories, but also so much more to come for us all, the most important thing we have to do is to "just let it last forever". forever and beyond anything. i myself am now beyond what i was before, because of you, and i thank you all for everything.
for me it will last forever!