dame un beso

right now, it's almost 2 in the morning, but i can't sleep, even though i'm so tired.
and i'm watching something, or to be more precise, i'm watching THE something, THE movie, THE l'auberge espagnole.
i spoke to Laura, the best person from navas i have met so far ;-), and one of my best friends although there are like 1000 km between us now, and as watching this film AGAIN, maybe for the 1309834570th time, i realized i'm meeting them, part of my erasmus friends, in just some 3 weeks from now. woooooooooooooooooooooooooow!!! i really can't wait for it!!
and the opening song theme, dame un beso, quiero estar contigo, dame un beso,..., i'm feeling as, although, i myself was never on erasmus, i think these songs will be forever playing in my head.



or maybe it's because i think too much about dame un beso the last few days?? ;-)



or maybe it's just the movie?



nono, no me jodas, tio

panchina in autunno

panchina in autunno, originally uploaded by cappuccetto nero.

no words necessary

дали някога ще можеш да бъдеш там, където слънцето винаги ще грее и няма да има нужда да търсиш светлина, непрекъснато и непрекъсната? дали ще можеш да повярваш, че няма да има нужда да търсиш нещо толкова естествено и важно, и същевреммено толкова далечно и трудно? дали ще дадеш на себе си спокойствие или ще изтръгнеш дори и последната, житейна светлинка? дали ще можеш да намериш нещо ново, или ще отминаваш нещата, незабелязвайки че всъщност те самите те отминават? дали ще можеш да си дадеш нов импулс, или ще прекратиш да търсиш и ще продължиш да плаваш бавно, тихо и незабелязано, незабелязано дори от теб? ако някой казва, че ти сам отговарящ на тези въпроси, изсмей му се, и му кажи че точно това е, което не можеш сам; можеш да мислиш, да се самозалъгваш, но да отговориш, не, не можеш. светлината е за всички, но някои я търсят твърде дълго, а други им я пречупват, мислейки че им дават красиви и много цветове наведнъж. но дъгата не винаги я има. а веднъж пречупена, светлината трудно се възстановява. но наистина, дали?

боли ме

малко или много ние всички искаме да върнем времето назад. а аз го искам толкова силно през последните няколко дни, че направо не мога да мисля за нещо друго. защо, защо, защо??? какво трябва да поправяш? остави го просто да бъде както е и както е било, не можеш да се върнеш назад, никой не може. да, но аз не мога да го осмисля това, или не искам, или просто се самозалъгвам като мисля така. и продължавам да си мисля, и продължавам да губя; да губя време, нерви, сили. и не мога и не мога да спра. не мога. просто не мога. и сега пак се самозалъгвам като си мисля че нещо ще падне като товар от плещите ми, че няма вече да го има, че ще мога да спя спокойно и да се събуждам спокойно, че ще гледам само напред, а не назад и постоянно назад.
много трудно, много. и много депресиращо. и много неприятно.
но явно аз не мога.
дано да успея.